Все повече агенции имат екипи за борба с фалшивите новини

Friday, June 14, 2019 - 15:00

София, 14 юни /екип, БТА/
Фалшивите новини са една от най-големите заплахи за демокрацията и свободния дебат. Това заяви д-р Фарид Аяр, генерален секретар на Федерацията на арабските информационни агенции FANA, който бе модератор на панел, посветен на фалшивите новини, на Шестия световен конгрес на информационните агенции, организиран от БТА. 
Томас Кент, лектор в Колумбийския университет в САЩ и специалист по журналистическа етика и рисковете, съпътстващи фалшивите новини, говори за това как информационните агенции да се подготвят за новата вълна фалшиви новини. Според него е проблематично дали новинарските агенции сами изобщо могат да се справят с проблема. Те не разполагат с вълшебна пръчка, с която да победят това явления, каза Кент. Ако обаче агенциите обединят усилията си с обществото, могат да успеят, каза той. Кент е на мнение, че са нужни програми за медийна грамотност, така че гражданите да имат начин да разпознаят фалшивите новини и така те да нямат бъдеще. 
Заплахите според Кент са няколко - фалшиви видеоклипове, които показват хора и държавни глави, които произнасят неща, които реално никога не са произнесени от тези личности. Този тип клипове и аудиосъдържание трудно се разпознават дори и от експерти, което е голям проблем, защото могат да подлъжат хората да извършат опасни неща, смята преподавателят в Колумбийския университет в САЩ. Всичко това подкопава доверието в истинското съдържание, което се произвежда от медиите, каза Томас Кент. 
По думите му в момента се наблюдава демократизация на фалшивите новини - все повече хора се научават как да създават такива новини, има дори софтуер за тяхното създаване и той става все по-достъпен. Кент даде пример с фалшиво 3-минутно видео, пуснато през миналата година от името на Би Би Си, което по социалните мрежи съобщаваше за авария в АЕЦ, в една от бившите съветски републики. Новинарските агенции създават сайтове за проверка на фактите, но злонамерените играчи правят същото, за да подкопаят доверието в официалните сайтове за проверка на фактите. Това според Кент създава огромна опасност за агенциите и за обществената сигурност, защото те могат да имитират всеки един продукт, създаден от агенциите.
Новинарските агенции не могат да спасят света, но могат да предприемат сериозни стъпки да защитят себе си и обществото от фалшивите новини, категоричен е преподавателят в Колумбийския университет. Той препоръча всички журналисти в агенциите да бъдат обучени относно опасностите, които крият фалшивите новини. Кент препоръчва агенциите да имат екипи за бързо реагиране срещу фалшивите новини. Кент каза още, че най-вредните фалшиви новини се разпространяват по каналите за размяна на моментни съобщения като What's up и Telegram. Той изрази съжаление, че все още агенциите нямат работещи канали за проверка на информацията и препоръча те да назначат един-двама репортери, които да засичат фалшивите новини. Новинарските агенции са мощна бариера срещу фалшивите новини, обобщи Томас Кент.
За нарушеното днес доверие в индийските медии разказа Сидхарта Дюби, преподавател по журналистика в университета Ashoka в Индия. Той подпомага създаването на център в Ню Делхи за журналистическа етика. По думите му журналистите в медиите в Индия постоянно се сблъскват с фалшиви новини, които обслужват политическия дневен ред. 
Приключилите преди няколко седмици избори в Индия бяха съпътствани от множество фалшиви новини, каза Дюби. Той даде и още един пример от ноември 2016 г., когато в Индия е съобщено, че големи купюри банкноти ще се изземват обратно от банката. На следващия ден пред банките в страната имаше огромни опашки, каза Дюби. Всичко това е съпътствано от масови атаки по What's up, където граждани бяха призовавани да се свържат с банките, за да си върнат кредитните карти, които са с фалшиви чипове, разказа Дюби.
По думите му фалшивите новини са най-големият бич за Индия в момента, където има над 105 000 периодични издания и вестници, всекидневно се продават 100 млн. копия вестници, а многомилионното население е активно в социалните мрежи. 
Тези над 105 000 вестника нямат достатъчно специалисти, които да проверяват фактите и да се борят с фалшивите новини, добави Дюби. Екипите не са добре интегрирани в редакционната колегия, а много от редакторите държат специалисти за проверка на факти само на повикване, каза той. Много журналисти, които сега се присъединяват към гилдията, изобщо не са обучавани как да поверяват фактите, а когато журналистите искат да бъдат обучени, те не срещат подкрепа на ръководството, добави той. По думите му опасното при фалшивите новини е, че в много случаи се стига до смъртни случаи. За пример той посочи видео, пуснато от пакистанец, за липсващи бащи и деца, редактирано в Индия.
WAM, информационната агенция на Обединените арабски емирства (ОАЕ), работим с министерството на образованието по проект за медийна грамотност и обучение на хора в министерството да разчитат и усвояват фалшиви новини. Това разказа изпълнителният директор на WAM Мохамед Джалал Алраиси.
Новите канали са голямо предизвикателство за агенциите, затова ние трябва да сме много по-бързи и достоверни, и всички ние, журналистите, трябва да разработим канали за проверка на фактите, каза Алраиси. В ОАЕ има различни религии, културни особености и езици, и съответно - различни новини, които трябва да отразяваме, затова трябва да сме способни да осигурим инструментариума за работещите и да сме готови да реагираме във всякакви кризисни ситуации, добави той.
WAM е разработила приложение, в което полевите журналисти да качват материали, и оттам по най-бързия начин то влиза в емисиите на агенцията. WAM има и портал, който предава информация на 13 езика. 
В АП има цели екипи, които се занимават само с проверка на фактите, и работата на тези екипи позволява да не публикуваме грешна информация, каза Ана Джонсън, директор на новините в Европа и Африка, Асошиейтед прес (АП), САЩ.
Точността, обективността и достоверността са в сърцевината на мисията на АП, затова всички ние имаме нужда от рамо, за да устоим на фалшивите новини, добави Джонсън. Тя каза, че от началото на тази година АП е започнала партньорство с Фейсбук относно публикуваните там новини. Но не само Фейсбук е изправен пред трудността да отсее фалшивите новини, коментира тя.
Ерик Уишарт, главен редактор на специалните проекти в агенцията Франс прес, обобщи проблема с фалшивите новини и дезинформираността в четири основни групи - доверие, партньорство, осведоменост и грамотност на медиите, и прозрачност. 
Той обяви, че скоро ще излезе написан от него наръчник с правила за онлайн журналистика. 
Уишарт разказа за платформата InVid, разработена специално за проверка на достоверността, както и за CrossCheck - друга програма за проверка на данните.
Доверието вече не е нещо, което се подразбира, затова медийната грамотност трябва да се насърчава, обобщи представянето си Ерик Уишарт.
На всички тези тенденции с фалшивите новини може да се погледне като на корупция, каза Олександър Харченко, директор на Укринформ. Това по думите му е престъпление като прането на пари, затова и прането на новини трябва де се превърне в престъпление.
Прозрачността и информираността са най-добрите средства срещу прането на пари, но за прането на новини - не знаем, добави той. Затова, по думите му, не можем да кажем кое от двете престъпления е по-тежко - прането на пари или прането на новини.
Конгресът се осъществява с помощта на "Виваком", "Софарма" АД, Първа инвестиционна банка, Контур Глобал Марица Изток 3, Информационно обслужване, "Електрон Прогрес" ЕАД.